Автор: Силвия Петрова
Дори най-обикновените продукти, които използваме в ежедневието си, са резултат от сложни процеси и обработки, вложените материали в които обаче може да се окажат вредни за здравето ни. С най-голяма сила това важи за козметиката. Какво прави Европейският съюз, за да осигури безопасността на тези продукти?
Ярки цветове, обещания за красота и съблазняващи аромати са трите елемента на опаковките на повечето козметични продукти. Всеки подобен избор, който правим, трябва да гарантира и здравето ни, защото химикалите в тях имат потенциала да въздействат отрицателно на процесите в тялото. Безопасността на продуктите за лична хигиена и разкрасяване оставяме в ръцете на регулаторните власти, но е и въпрос на индивидуална отговорност да се осведомяваме, за да направим възможно най-добрия избор, а при съмнения за качеството – да се алармират компетентните органи.
Според някои научни проучвания една жена средно използва редовно 6 продукта за лична грижа, съдържащи около 85 различни химични съставки.
Достатъчно ефективни ли са разпоредбите за безопасността на потребителските стоки на европейско ниво? Отговорът на Габриела Руменова – създател на платформата „Ние потребителите“ и експерт с над 15-годишен опит в решаване на потребителски казуси.
„Безспорен факт е, че с въведените и непрестанно допълвани изисквания, в многобройните директиви и регламенти за обща безопасност на стоките и услугите, като цяло, а и в отделни сектори, европейското законодателство дава най-висока степен на защита на потребителите. Неслучайно когато има проблеми, те са с продукти, които са произведени в трети страни и реално отговарят на изискванията на действащата в тях нормативна уредба, но не могат да бъдат допуснати на общия европейски пазар поради несъответствие с европейското законодателство. Затова и ставаме свидетели как често се провеждат срещи с представители на властите, производителите и вносителите, предимно от Китай, за да бъдат убедени те, че трябва да се съобразяват с европейските стандарти, ако желаят да реализират стоките си на общия европейски пазар. В този смисъл, да, разпоредбите за безопасността на потребителските стоки на европейско ниво са най-добрите. Отделен е въпросът как след въвеждането на тези регламенти и транспонирането на въпросните директиви в националните законодателства на страните членки се осъществява надзора на пазара от страна на националните контролни органи, колко е развита също така потребителската култура в различните общества, за да могат да ползват ефективно достъпната не само за бизнеса, но и за гражданите информация в регистрите, които се създават и поддържат на база резултатите от осъществявания контрол.“
От информацията, която е достъпна до вас като експерт, какъв извод можете да направите по въпроса каква част от съставките, които се използват в козметичните изделия, подлежат на регулация?
„Има специална директива, а също и регламент, относно козметичните продукти. Задачата на тези нормативни актове е да осигурят висока степен на защита на човешкото здраве. С тази цел са въведени редица задължения за производителите и търговците на този тип продукти от допустимите съставки при тяхното произвеждане – през информацията за потребителите за вложените съставки в даден продукт, до мерки за предотвратяване на фалшифицирането, защото то също крие много рискове.“
Напоследък популярност набират приложения, с помощта на които сканирайки баркода на даден козметичен продукт се показва оценка на състава и безопасността му. Едно от тях – COSMILE, използва база данни на Европейската комисия. Каква е оценката ви за подобни инициативи?
„Смятам, че всеки съвременен начин, по който потребителите могат да достигнат бързо и лесно до синтезирана, но и проверена и достоверна информация, която ги интересува или би трябвало да ги интересува, е добра възможност. Основното е информацията да се черпи от база данни на официални източници, какъвто безспорно е Европейската комисия например, която разполага със съответните регистри и справочници за допустимите химични вещества, в случая в козметиката и пределните им норми. Но трябва да се внимава с източниците, както и какви са условията за ползването на тези приложения – изискват ли се лични данни, заплаща ли се нещо.“
Наближава лятото, а през този сезон и съпътстващите го почивки като че ли се използва дори още повече козметика спрямо останалата част от годината. Какви са вашите съвети към потребителите, както по време на ваканцията им тук, в България, така и в останалите европейски страни – как да не бъдат подведени и да направят правилният избор при закупуване на козметика? В тенденция се превърна и продажбата на козметика, и дори храни, в групи в социалните мрежи…
„Със сигурност продажбата на подобни продукти през интернет крие сериозни рискове, особено когато ги предлагат лица, които не осъществяват по занятие дейността търговия, а по-скоро това е някаква съпътстваща дейност и съответно те няма как да бъдат подведени под отговорност, ако се стигне до здравословен проблем, дори до трайни увреждания. Не е сигурно дали козметиката, продавана онлайн, е оригинална или не, ако претендира, че е от популярен бранд. Ако пък се предлага като домашна козметика, то тогава не знаем как тя е приготвена, как е съхранявана и какви са съставките й. От една страна е добре да сме наясно какво съдържа един продукт, а от друга – не всеки средностатистически потребител може да знае взаимодействието на няколко различни съставки до какво могат да доведат по принцип или пък конкретно при него, защото някои хора са с по-чувствителна кожа, може да имат алергии или пък да отключат такива. Така че трябва да сме много внимателни. Това важи и за масажите, които се предлагат на плажа, защото вече почти навсякъде има такива. Трябва да проверим тази козметика, която се използва за тях, как се съхранява, защото ако стои по 12 часа на 40 градуса температура, изложена на пряка слънчева светлина, със сигурност променя характеристиките си, протичат химически процеси, които водят до изменения и това със сигурност крие рискове. Говорейки за козметични продукти, които избираме за лятото, се насочваме към тези, които имат UV филтри, но е добре да си припомним, че всъщност някои от тях предпазват само от UVB, но има още и UVA и UVC лъчи, което трябва да имаме предвид. Затова, когато избираме козметика, е добре да търсим продукт с широкоспектърна защита.“
Предстоят избори за Европейски парламент. В каква посока в потребителски аспект трябва да работят следващите евродепутати според вас, какво бихте им препоръчала – по какви законодателни инициативи бихте искала да видите, че се работи?
„Със сигурност бих искала да видя, че продължават усилията да се държи на фокус дигиталния пазар, а на него най-важна е превенцията срещу разпространението на опасни стоки, защото знаем, че през границите те преминават по-трудно, но онлайн се разпространяват сравнително лесно. Да не се допуска проектирането и внедряването на системи, които са рискови за потребителите, например детски играчки с гласови функции, които провокират опасно поведение или пък уреди за дома, които могат да споделят чувствителна информация с целия свят и да ни направят уязвими. Важна тема също е и въвеждането на правила за дейността на инфлуенсърите, тъй като влиятелните личности наистина присъстват силно в дигиталния свят. Тяхното поведение оказва влияние върху поведението на младите потребители, които са уязвима група и то дори не само върху поведението им като купувачи на стоки и услуги, а също като реализацията им като личности в обществения живот. Затова е много важно да бъдат поставени определени рамки какво биха могли да промотират и какво – не. Тук може да се вземе пример от вече действащия близо година специален закон във Франция за дейността на инфлуенсърите.“
– заяви Габриела Руменова – създател на платформата „Ние потребителите“, експерт с над 15-годишен опит в решаване на потребителски казуси.
Приходите на пазара за козметика в световен мащаб за тази година се очаква да надхвърлят 108 милиарда долара, а годишният растеж в тази сфера да е над 4 процента.
Правилата на европейския пазар за козметика постоянно се обновяват. През 2022 г. над 20 субстанции са били забранени или ограничени за употреба в козметични продукти. Позволените нива на концентрация на съставките също много често се ревизират вземайки се предвид най-новите научни публикации и проучвания. Този процес е необходим и важен за осигуряването на безопасността на милиони потребители в Европейския съюз.
За сравнение – организация, призоваваща за безопасна козметика в САЩ дава като добър пример регулациите в Европейския съюз, казвайки че за последните 20 години тук са били забранени около 24 000 химикала за употреба в козметични продукти, докато в САЩ за същия период забранени са били едва 13.
При представянето през март на годишния доклад на Safety Gate – европейската система за бърз обмен на информация за опасни потребителски стоки, която помага за изтеглянето им от пазара, еврокомисарят по правосъдието Дидие Рейндерс заяви, че през миналата година козметичните продукти най-често са били класифицирани като съдържащи съставки, които представляват опасност за здравето:
„Всеки ден националните власти от 30 държави попълват информация в системата за действията си – да забраняват или ограничават продажбата на засечени на техните пазари опасни продукти, да спират опасни продукти на границите си или да нареждат изтеглянето им от пазара. Веднага щом националните власти въведат информацията в системата, сигналът се проверява от Европейската комисия и незабавно се изпраща към компетентните органи, за да е сигурно, че подобни продукти няма да циркулират на пазарите. Така че е налице една система с добро сътрудничество между властите, за да се осигури защита в целия Европейски съюз. През последната година за първи път козметиката най-често е била регистрирана в системата за опасни стоки. На второ място са детските играчки, моторните превозни средства и електрическите уреди и оборудването. Здравният риск при козметиката е свързан с химическите субстанции. Пример е химикалът – синтетичен аромат – бутилфенил метилпропионал, който е забранен от март 2022 г., защото може да навреди на фертилитета и дразни кожата.“
– заяви еврокомисарят по правосъдието Дидие Рейндерс. През декември в сила ще влезе и ще трябва да се прилага във всички страни членки новото законодателство (General Product Safety Regulation), с което се обновяват правилата за безопасност на потребителските стоки, независимо от страната им на произход или дали се продават в магазини или онлайн. Новото законодателство цели да се подобри спазването на правилата за безопасност и надзора на пазара, както и да се улесни изтеглянето на опасни продукти.
Съдържанието е предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с Под тепето.
